НАСЕЛЕНИ МЕСТА

КОКАЛЯНЕ

Начало

заглавна Кокаляне е разположено в полите на Витоша, в най-ниските ѝ склонове и покрай р.Искър, по шосето София-Самоков. Намира се на 15 км. от центъра на столицата, заобиколено от всички страни с планински хълмове, в котловина с 700 м надморска височина. Недалеч от него се намира Лозенската планина, с Урвишката крепост, Урвишкия и Кокалянския манастири.Насреща му са водите на Панчаревското езеро, отзад и в страни Витоша и Плана планина.
В някои от публикациите на местния вестник „Девети септември“ езиковедът Вале Велев пише, че името произлиза от „кокал“ - влашка дума, която на български ще рече „височина, връх, купчина“ - а височини и върхове наоколо има в изобилие. Променяно е като Кокаляни, Кокалене, Кокаленя и пр. В песни и предания то е „Старото село Кокаляне“, „Царевото село“.
След Освобождението в Кокаляне оцелелите къщи и родове са сравнително малко — около 15. През 1889 г. частна белгийска фирма построява електроцентралата до с. Кокаляне. В дола, образуван от течението на Искъра, се строи текстилна фабрика, но през 1930-те години е преобразувана в бакърена (медна) фабрика. Така бившата тъкачница / бакърена фабрика / чугунолеярна става поливна станция за тогавашния Земеделски професионален съюз, след това е болница за туберкулозно болни (изключително добри климатични условия за това заболяване), а днес е „Специализирана болница за продължително лечение и рехабилитация“.
Вилните зони са разположени в планински релеф и затова предоставят прекрасен изглед към планини и гори, а от по-високите места на балкана се виждат къщите на селото и дори на София.
Кокалянският манастир "Св. Архангел Михаил"
В първоначалния си вид Кокалянският манастир датира от Второто българско царство. Според предания и исторически данни е построен в началото на 11-ти век, по време на управлението на Цар Самуил. По време на турското владичество на два пъти е опожаряван. Възстановен е напълно след Освобождението, като храма е построен през 1896 г на мястото на стария, разрушен през 1858г. Църквата е разположена по средата на двора и представлява , еднокорабна сграда без купол. Освен нея комплекса включва две жилищни сгради, четири параклиса, стопански постройки и красива камбанария, издигната през 2000 г. Целият комплекс е ограден с масивен двуметров зид. В Кокалянския манастир е намерен т. нар. „Урвишки сборник", съдържащ похвални слова за архангелите Михаил и Гавриил (включително и похвалното слово от Климент Охридски). През 1969 г. манастирът е обявен за паметник на културата.